Психология за деца и тийнейджъри

Психология в училище

Осъзнато дете – мисията възможна!

Осъзнато дете

Може би десетки пъти на ден си задавате въпроса „Дали постъпих правилно?“ „Дали постъпих правилно като го пуснах на детска градина в този грипен сезон?“, „Дали постъпих правилно като му купих таблета?“, „Дали постъпих правилно като спрях джобните й?“ Познато, нали?

Освен, че този непрекъснат вътрешен диалог е признак за неуморно подлагащия се на себетормоз родителски ум, той е и признак на способността ни да:

  • Преразгледаме дадена ситуация и как сме реагирали в нея;
  • Оценим как сме постъпили, какво се направили;
  • Помислим дали е имало по-добър начин, по който е можело да подходим.

Въпреки че шеговито нарекох вътрешния ни родителски диалог „себетормоз“, всъщност подобни въпроси са свързани с умението на нас хората да самонаблюдаваме начина си на поведение и мислене и да се опитваме да го коригираме така, че да постигнем по-добри резултати.

Това е именно умението за самоосъзнатост. Самоосъзнатостта  се отнася до нещо, което повечето от нас правим ежедневно – наблюдаваме и оценяваме начина си на мислене.

Вглеждането в себе си винаги е полезно....

Децата и самоосъзнатостта

За нас възрастните всичко това звучи може би като нещо елементарно. Но за децата развиването на самоосъзнатост е бавен процес, който изисква дългосрочна работа. 

Още повече, че за тях самоосъзнатостта е ключова, за да могат:

  •  да поддържат дългосрочни и близки приятелства;
  • да бъдат успешни в училище, университета и  в професията си;
  • да управляват поведението си;
  • да отстояват себе си и др.

Последните изследвания (1) показват, че хората, които са развили своята самоосъзнатост са по-устойчиви на трудности.  А трудностите започват от контролно по математика, когато сме малки, и стигат до справяне с раздяла, преместване в друга държава или финансови затруднения, когато сме възрастни.

Самоосъзнатостта е  свързана с умението на детето да преразгледа поведението си.

Пример:

  •  Дали трябва непременно да удари Гошо, който му се плези или има друг начин, по който да постъпи?  
  • Дали е нужно да прави повече упражнения по математика, тъй като на последното контролно има 4?
Може би да ударя Гошо не е най-добрата идея...

Как да развием самоосъзнатост у децата ни?

Да задаваме отворени въпроси

Основната ни цел е да провокираме и насърчим детето да се самонаблюдава. Като родители можем да използваме всяка една ситуация от ежедневието за това. Единственото, което трябва да направим, е да задаваме отворени въпроси - те насърчават детето да обмисли как е стигнало до конкретни изводи.

Пример 1:

  • Мисля, че никой не ме харесва в училище. 
  • Ще ми разкажеш ли как стигна до този извод?

Пример 2:

  • Никога няма да се науча да решавам тези уравнения!
  • Какво те кара да мислиш така?

Когато задаваме отворени въпроси, ние насърчаваме детето да преразгледа своето мислене и да открие „пробойните“ в логиката си. Тов а е мощен инструмент, който в бъдеще би му помогнал да се справя с проблемни ситуации, независимо дали те са от сферата на взаимоотношенията, образованието или кариерата.

В Пример 1 вероятно детето ще разбере, че само един съученик е показал негативно отношение към него. Което означава, че е възможно останалите 20 деца в класа да са напълно приятелски настроени.

В Пример 2 детето ще осъзнае, че всъщност е успяло да реши 2 от уравненията в последното контролно. Тогава може би ще стигне до извода, че с повече упражнения следващия път ще успее да се справи по-добре.

Да говорим без обвинения

Понякога тези думи просто ни се изплъзват: „Как можа да постъпиш така!“, „Как може да кажеш такова нещо!“.

Но е важно да избягваме да обвиняваме детето (а и всеки друг). Обикновено когато звучим обвинително, хората срещу нас заемат отбранителна позиция. Така те рядко се вслушват в онова, което им казваме. Това се наблюдава както при възрастните, така и при децата.

Затова, ако искаме детето наистина да ни чуе (а ние родителите обикновено искаме точно това), е необходимо да го провокираме да помисли върху поведението и реакциите си.

Пример

Вместо да кажем: „Как може да си такова бебе!“  е по-добре да опитаме с: „Какво те разстрои, когато баща ти смени телевизионния канал?“

Така помагаме на детето да осъзнае собствените си чувства и как те са свързани с поведението му.

По този начин вероятно гневът му ще намалее, когато види, че наистина проявяваме интерес и разбиране към емоциите, които изпитва. А със спокойно дете можем да преговаряме много по-лесно.

Да се фокусираме върху търсенето на решение

Следващата стъпка е да научим детето да се фокусира върху търсенето на решение за справяне с дадената ситуация.

Като родители (или учители) често сме склонни ние да дадем готово решение.

Петя: Гошо не ми дава да играя с камиона му!
Мама: Недей да играеш с Гошо!

Съблазнителното при тези отговори е, че не отнемат време и винаги са ни под ръка. Но те няма да помогнат на Петя да развие своята самоосъзнатост и умението да търси решение самостоятелно.

Затова е важно да попитаме детето какво може да направи по-различно, за да се справи с проблема по-успешно.

Пример 1:

Мама: Какво може да направиш, за да позволи  Гошо да играеш с неговата играчка следващия път?
Петя: Ще му предложа да покара колелото ми.

Пример 2:

Алекс: Пак имам 3 по математика.
Мама: Какво може да направиш различно следващия път, за да получиш по-добра оценка?
Алекс: Не знам. Сигурно да решавам повече задачи вкъщи.
Мама: Доколко мислиш, че това ще е достатъчно?
Алекс: Не знам. Сигурно мога да помоля господина за консултация след часовете.
Мама: Чудесна идея! Доколко мислиш, че това ще е достатъчно? Може ли да направиш още нещо?
Алекс: Не знам. Мартин разбира тези задачи добре. Ще помоля и него да ми обясни.

Тук ние родителите можем да продължаваме безкрайно с въпроса, защото целта е Алекс да се упражнява в това да дава различни решения на една и съща проблемна ситуация. И разбира се, покрай това, да получи по-добра оценка по математика. Гениално, нали?

Изкушаващо е да дадем "готово решение" на детето си...
Но какво ще научи то от това?

Да бъдем честни

Развиването на самоосъзнатост у детето се случва бавно. Това е процес, който изисква натрупване. И вероятно е процес, който няма „край“.

От друга страна самоосъзнатостта изисква определено съзряване на мозъчните структури. Тоест колкото е по-малко детето, толкова по-трудно, а в началото и невъзможно ще бъде за него да самонаблюдава мисленето си. Но никога не е твърде рано да започнем да провокираме детето си да „мисли за мисленето си“.

Аз често водя подобни диалози с 2-годишния си син. И преди да си помислите, че той може да отговори на въпроса „Какво те кара да мислиш така?“ – не, не може. И е напълно нормално да не може. Неговият мозък не е достигнал това ниво на зрялост все още. Но аз просто разсъждавам на глас. А той чува начинът, по който аз мисля за нещата, които виждаме, докато сме на разходка.

„Как мислиш, дали ще завали скоро? Изглежда ще завали. Какво ме кара да мисля така? Идват много тъмни облаци.“

Така неусетно в момента, в който вече има капацитета да го направи, той ще интернализира процеса на самоосъзнаване на мисленето си.

Отделянето на 5 минути в подобни диалози с детето като тези от статията определено си заслужава! Готова съм да вложа хиляди пъти по 5 минути стига децата, с които работя, да усвоят ключовото умение самоосъзнатост.

Развиването на подобен тип мислене от висок порядък като самоосъзнатостта се случва толкова бавно, че със сигурност понякога ще ни се струва, че нищо не се случва. Но се случва. И, сигурна съм, един ден ще сме щастливи и благодарни за хилядата пъти по 5 минути, които сме отделили. 

Използвана литература:

  1. Ulrike, N., et. al. (2012) Metacognitive Strategies and Test Performance: An Experience Sampling Analysis of Students' Learning Behavior
  2. www.childmind.org

Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея или цялата статия, моля свържете се с мен.


Прочетeте още: