Психология за деца и тийнейджъри

Психология в училище

Как да бъдем по-добри родители?

Добър родител психолог консултиране родители

Умението да се справяме успешно с трудностите и да бъдем устойчиви е свързано с една конкретна нагласа, която е обект на усилено изучаване от психолози и педагози през последните години – нагласата за развитие.

Нагласа за развитие и фиксирана нагласа - каква е разликата?

Нагласата за развитие е свързана с вярата, че справянето с трудности е въпрос на положени усилия, а не вроден талант или интелигентност. Когато имаме нагласа за развитие, ние сме убедени, че дори и да не знаем нещо в момента, то бихме могли да го научим, след като положим усилия за това.

Нагласата за развитие има своята противоположност - фиксираната нагласа. Ако имаме фиксирана нагласа, то ние по-скоро вярваме, че всичко е въпрос на вродени таланти и интелигентност.

Затова, когато се изправим пред трудност, която ни изглежда над капацитета ни, ние сме склонни да се откажем: „Аз съм ужасен шофьор. По-добре да не карам“ или „Нищо не разбирам от икономика. Тази работна позиция не е по силите ми“.

Чудесно е да знаем докъде се простират възможностите ни. Но вярата, че нашите възможности могат да се развиват и надграждат постоянно е мощен инструмент за постигане на успех във всяка житейска сфера.

Нагласа за развитие, упражняване
И какво сега? Искаш да ми кажеш, че трябва да се упражнявам допълнително, за да ловя мишки по-добре?

Защо интересът към нагласата за развитие е толкова голям?

Защото изследванията в областта на психологията показват, че нагласата за развитие наред с други социални и емоционални умения е ключова, за да се справя един човек успешно в личен, професионален и здравословен план. (1, 2)

Точно това, което ние родителите търсим за децата си!

Как нагласата за развитие ще ни помогне да бъдем по-добри родители?

Да си родител е трудно. Както всички сме се уверили, детето не идва с книга с инструктаж (и вие ли преровихте два-три пъти кашона, в който пристигна отрочето ви?).

Затова ние се учим мимоходом как да бъдем най-добрите родители конкретно за нашите деца. Това е все едно да се учиш да правиш турангуха без да знаеш какво е турангуха и как се прави турангуха … докато правиш самата турангуха. Да, точно толкова объркващо е!

Казано на разбираме език - ние развиваме и подобряваме постоянно уменията си на родители, докато сме родители. Ние постоянно се учим.

Затова и нагласата за развитие е толкова важна за нас родителите. Тя ни позволява да допускаме грешки (всички родители допускат грешки... ежедневно!) и да се учим от тях (но не всички хора се учат от грешките си).

Ученето - именно това е ключът към умението да бъдем добри родители. А ученето е неизменно свързано с нагласата за развитие. 

Да се уча от грешките си ли? Не може ли просто да си лежа?

Два примера - два родителски подхода

Да разгледаме една често случваща се ситуация:

Често си изпускам нервите, когато видя, че детето ми прави напук. Започвам да крещя.

Какво си мисли родителят с нагласа за развитие?

Родителят, който има нагласа за развитие, би казал:

„Отново си изпуснах нервите. Сега ще се опитам да реагирам по-спокойно, въпреки че ми е много трудно, когато виждам, че Тодор  прави всичко това нарочно. Но с времето ще се науча да се владея по-добре. Нека да пробвам първо да си поема дълбоко въздух.“

Какво си мисли родителят с фиксирана нагласа?

Родителят, който има фиксирана нагласа , би казал:

„Пак се разкрещях. Такъв ми е характерът. Не мога да се променя. Тодор прилича на мен и точно за това ми прави напук.“

В описаната примерна ситуация вероятността първият родител да промени своя подход към гневните изблици на сина си е много висока. И почти сигурно е, че ще го променя толкова пъти, колкото е необходимо, докато успее да овладее реакциите на  детето си.

Вторият родител обаче по-скоро вярва, че характерът е нещо, което не се променя и усилията в  тази посока са безсмислени. Затова ще се откаже да търси друг по-ефективен подход за справяне с проблема. Опасността тук е, че така и детети няма да успее да види пример как да овладява собствения си гняв по-добре.

Не знаеш как се прави турангуха? Какъв родител...ъъъ... готвач си ти тогава?

Една лична история за нагласата за развитие

Може би много от нас са били възпитани да вярват в таланта или вродената интелигентност, а не в усилията.

Аз лично като ученичка винаги съм вярвала, че не се справям добре по математика. Заради това и съм избягвала всички ситуации, в които се е налагало да прилагам или използвам нещо свързано с математиката.

В същото време бях насърчавана силно от родителите и учителите си в областта на литературата. Психологията като специалност попадаше много естествено в моята категория интереси – близко до интерпретациите в литературата, далеч от математиката. В университета обаче за мое учудване се оказа, че съвременната наука психология има доста общо с аналитичната и логична математика, отколкото от свободните интерпретации по литература.

А каква беше моята изненада, когато открих, че хладната аналитичност на експерименталната психология всъщност ми харесва?

Но в тази история се крие нещо много по-дълбоко от университетските вълнения. Възпитанието, че имам талант в определена област и дефицит в друга беше подкрепило фиксираната нагласа у мен. В много ситуации фиксираната нагласа продължава да изплува и това изисква осъзнато и целенасочено поставяне под въпрос на убежденията, свързани с нея.

Но всъщност това е нормално. Никой от нас няма в чист вид фиксирана нагласа или нагласа за развитие. Самата д-р Каръл Дуек , която първа е насочила изследователските си усилия към проучването на нагласата за развитие, казва, че всички ние сме смесица от фиксирана нагласа и нагласа за развитие (3)

Въпрос на лични усилия е да изследваме ситуациите, в които проявяваме фиксирана нагласа, и да се опитваме да насърчим собствената си нагласа за развитие.

Използвана литература:

1. Heckman, Stixrud, Urzua(2006) The Effects of Cognitive and Noncognitive Abilities on Labor Market Outcomes and Social Behavior;

2. Blackwell, L. S., Trzesniewski, K. H., & Dweck, C. S. (2007). Implicit theories of intelligence predict achievement across an adolescent transition: A longitudinal study and an intervention. Child development, 78(1), 246-263.

3. It's Not As Simple As "Praise Effort", an Article by James Anderson on mindfulbydesign.com

Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея или цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: