Психология за деца и тийнейджъри

Психология в училище

Добрата самооценка на децата – как да я постигнем?

Добра самооценка дете

Припомнете си последният път, когато гледахте музикален реалити формат. Сещате ли се за онзи участник, който се явява на сцената и започва да пее? Но... не пее никак добре. Той е безкрайно учуден, когато журито го моли да спре. А, след като чува обратната връзка за своето представяне, завърта очи и заявява, че членове на комисията се пазят от конкуренция и отхвърлят най-талантливите като него!

Няма нищо лошо в това човек да не се справи добре с нещо. Това е напълно естествено и е част от процеса на учене и развиване. Именно грешките са тези, които ни учат. Но, когато не успяваме да осъзнаем реалното си представяне, ние няма как да се научим от грешките си. И няма как да се развием. Затова и изграждането на реалистична самооценка е толкова важно за успеха и напредъка на човек. А процесът на създаване на представа за своето собствено представяне започва от най-ранно детство.

Трудно ли е да имаш реалистична самооценка?

Всъщност в края на 20 век психолозите Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер (1) забелязали, че често хората, които са некомпетентни в дадена област, не само не осъзнават своята некомпетентност, но и дори оценяват познанията си като отлични. (2) Тоест, колкото по-малко знаят, толкова повече си мислят, че знаят!

Дънинг и Крюгер провели редица експерименти, в които се оказало, че:

  • Хората, които смятали, че ще се представят най-добре на граматически и логически тестове, всъщност се представили най-зле;
  • Хората, които смятали, че имат най-страхотното чувство за хумор, имали най-лошото такова.

За съжаление участниците в експеримента, които имали най-голямо несъотвествие между самооценката и реалните си резултати, не показвали да осъзнават грешката в преценката си. (3)

Чувството ни за хумор е страхотно! Обикновено ние се смеем, а другите мълчат.

Какъв е проблемът?

Тези експерименти показват, че част от хората не са успели да развият умението да:

  • Самонаблюдават себе си;
  • Осъзнават силните и слабите си страни;
  • Оценяват критично своите знания и умения.

Това са т.нар. метакогнитивни умения, които са ключови за ученето от грешките и опита. А оттам и за развитието на човек. Тези умения са необходими, за да пораснат децата ни като осъзнати, емоционално и интелектуално компетентни личности.

Затова и аз, подобно на много други родители, се чудя къде е границата в това да възпиташ самоувереност и вяра в собствените сили без детето ти да загуби усет за реалността?

Хвалене на всяка цена?

Като родители вероятно сте забелязали колко е чувствително детето на вашите похвали. Спомням си как след като похвалих моя едногодишен син, че е изхвърлил боклука си в коша, не успях да го спра, докато не събра всички боклуци от детската площадка. Разбира се, след изхвърлянето на всяка хартийка аз трябваше да казвам „Браво!“.

Децата търсят нашите похвали и са изключително сензитивни към тях. Това е особено очевидно в ранна възраст. Тийнейджърите са по-умели в прикриването на своята чувствителност към похвалите ни, но те продължават да им въздействат все така силно.

Затова е важно да хвалим и поощряваме децата си. На база на това те градят своята самооценка. Но, за да изградим реалистична самооценка, още по-важно е какво е това, което ще похвалим.

Тест - как да развием реалистична самооценка у детето си

Да си представим, че детето ни е изкарало 2 по математика. Можем да го похвалим по 3 различни начина:

А) Добре си се справил. Ето имаш 1 решена подточка. Ами можела е да ти пише 3 г-жа Райнева! Да не би да се заяжда с теб?

Б) Браво! Добре си се справил. Имаш 1 решена подточка.

В) Браво, успял си да решиш една подточка. Значи си разбрал как се събират прости дроби. Но има нужда още да работиш, за да получиш по-добра оценка. Какво мислиш, че е нужно да упражняваш, за да получиш повече точки на контролното следващия път?

Сигурна съм, че всеки от нас може да влезе в обувките на родителите и от 3-те подточки.

Отговор А - изкривената реалност

В първия сценарий като родители се опитваме да защитим детето си, защото сме притеснени, че учителят може да се отнася несправедливо с него. Но!

Възможно е детето да остане с впечатление, че причината за неуспеха му не е в недостатъчните знания (които са очевидни), а в отношението на учителя. В бъдеще то би могло да търси причините за липсата на напредък не в собствените си умения, а във външни фактори като несправедливо отношение, липса на време, лоши приятели и др.

По този начин детето се лишава от възможността да работи за своя успех, да подобрява уменията си и да развива себе си.

Ако тези ситуации са преобладаващи, то ще изгуби реална представа за нивото на своите възможности. Така е възможно да попадне в капана на нереалистично завишената самооценка, което от своя страна да го поставя в конфузни ситуации.

Наистина ли лошата учителка е причината за слабата оценка?

Така детето ни няма да подобри знанията си за дробни числа, защото то ще вярва, че проблемът не е в тях, а в отношението на учителя. Тоест, то няма да развие умението да:

  • Интегрира обратна връзка;
  • Да оценява критично нивото си на знания и умения;
  • Да подобрява знанията и уменията си на база на анализ на допуснатите грешки.

Отговор Б - празната похвала

Във втория сценарий като родители се опитваме да поощрим усилията на детето си и да запазим неговото самочувствие. Никой родител не иска детето му да се съмнява в своите възможности! Но!

Децата постоянно сравняват себе си със своите връстници. Те съвсем точно ще уловят разминаването в похвалата: „Браво, справил си се добре!“ и реалността (слабата оценка).

Детето от подточка Б вероятно ще разчете похвалата като снизхождение (дори и като родители да не сме имали това предвид): „Ти можеш само толкова!“. Това със сигурност ще подкопае самочувствието му.

Ниска самооценка
Можем да подкопаем самооценката на детето, когато похвалата ни не е основана на фактите

За да избегнем този капан като родители просто трябва да дадем насока на детето как може да подобри своето представяне по математика. Да дадем подсказка как може да напредне. Така ще му дадем увереност, че може да постигне успех, стига да положи нужните ефективни усилия.

Отговор В - подкрепа и насока

Ако подходим като родителя от подточка В също ще похвалим детето си за вярно решената подточка: „Браво, успял си да решиш една подточка“. Но!

Нито ще отричем, нито ще пренебрегнем реалността, че детето не се е справило задоволително на контролното: “Има нужда още да работиш, за да получиш по-добра оценка”.

Вместо това нека се опитаме да насочим детето към онова, на което грешките в контролното могат да го научат : „Какво мислиш, че е нужно да упражняваш, за да получиш повече точки на контролното следващия път?“.

Други въпроси, които можем да използваме в подобни ситуация са: 

  • Какво би направил по-различно следващият път, за да получиш по-добра оценка?
  • Какво ти казват грешките в това контролно? Какво има нужда да упражняваш още?
Родителска подкрепа, помощ
Нужно е да отчетем напредъка на детето, колкото и малък да е той. А след това заедно да набележим следващите стъпки, за да постигнем подобрение.

Така детето няма да се чувство безсилно пред трудните задачи по математика. То ще знае как да използва пропуските си, за да навакса и да подобри резултата си. Това е ключово умение, което ще му донесе успех не само в ученическите години, но и университета, и в кариерата.

Детето от подточка В ще развие вяра в своя потенциал – то ще е убедено, че може да се справи, стига само да положи необходимите усилия за това. Умението да разчита правилно обратната връзка към него ще му помогне да изгради реалистична и адекватна самооценка.

Къде е тайната?

За да развием реалистична самооценка в децата си и за да им вдъхнем увереност, че могат да постигнат всичко, стига да положат нужните усилия, е важно постоянно да акцентираме върху:

  • Грешките като източник на знание за това какво има нужда да се подобри (тук грешките са „полезни“ вместо да са „страшни“,непростими“ или „за глупаци“ и т.н.)
  • Усилията, упоритостта и усърдността като средство за постигане на успех (коментарът на родителя подсказва, че детето може да се справи по-добре стига само да положи допълнителни усилия)
  • Способността на детето да се справи (макар и да говори за подобрение, коментарът на родителя от подточка В показва вяра, че детето, че може да се справи – въпрос е само на усърдност)

Какви са ползите от реалистичната самооценка на детето?

Правилното „разчитане“ на реалността, регистрирането на знаците, идващи от нея, техния анализ и предприемането на действия на база на това са пътищата, които водят до развиването на реалистична и адекватна самооценка. Така детето ни:

  • Ще е наясно със силните и слабите си страни;
  • Ще има напълно оправдано самочувствие;
  • Ще има уменията да се справя с „провалите“ и „несполуките“;
  • Ще има уменията да развива и подобрява компетенциите си.

Сигурна съм, че всички искаме това за децата си!

Цитирана литература:

  1. Ефектът на Дънинг-Крюгер, Уикипедия
  2. Duning, D, Kruger, J. (2006) Why the Unskilled are Unaware: Further Explorations of (Absent) Self-Insight Among the Incompetent
  3. Duning, D, Kruger, J. (1999). Unskilled and unaware of it: How difficulties in recognizing one’s own incompetence lead to inflated self-assessments.

Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея или цялата статия, моля свържете се с мен.


Прочетете още: