Детски страхове - 4 навика, които пречат на децата да се справят - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Детски страхове - 4 навика, които пречат на децата да се справят

Детски страхове

Страхове - всички ги имаме. Децата и тийнейджърите не правят изключение. Но всеки се справя по различен начин със страховете си. Някои хора използват ефективни стратегии за справяне със страховете (често без дори да си дават сметка за това). Използването на успешни техники за справяне с проблемите им помага много в живота – те са склонни да предприемат рискове, да изпробват нови неща, да сме осмеляват да преследват мечтите си.

Други (отново често напълно несъзнателно), използват неефективни методи за справяне със страховете. Затова и всеки дори и малък проблем им носи силни притеснения.

Всеки родител иска детето му да умее да се справя със страховете си. Но понякога можем дори да не забележим онези вредни навици, които всъщност задълбочават детските страхове.

Избягването на проблема – как пречи на справянето с детските страхове?

Всеки от нас предприема различни действия, когато започне да изпитва тревога. Както казахме, обикновено правим това напълно несъзнателно. Някои от тези подходи за справяне с притесненията действително ни помагат. Това са т.нар. адаптивни копинг механизми. Други обаче водят до влошаване на тревожността.  Те са т.нар. маладаптивни копинг механизми. Повече за адаптивните и маладаптивните умения за справяне  със стреса и проблемите може да прочетете в статията "Мислите, които НЕ помагат за справяне със стреса.“

Избягването на проблема е едно от нещата, които ни пречат за справяне със страховете и тревогата. Научните изследвания сред тинейджъри показват, че тези от тях, които да избягват проблемите, вместо активно да работят за разрешаването им, са по-склонни да изпадат в депресивни състояния. (1)

Какво представлява избягването на проблема или т.нар. "избягваща копинг стратегия"? Тя е като игра на криеница – крием се от притесненията си, но в един момент всички места за криене се изчерпват, и проблемите ни откриват... отново. Но междувременно, тревожността ни се е увеличила многократно, защото през цялото време сме се страхували, че проблемите ни в даден момент отново ще се появяват и ние няма да знаем как да се справим с тях.

Често обаче избягването на страховете изглежда много примамливо, защото води до незабавно намаляване на тревожността. За съжаление след временното облекчение обикновено следва засилване на страховете. Защо? Вижте примера, който съм ви подготвила:

Един кратък пример

Да си представим, че сме стресирани на местоработата си. Колегите ни не си изпълняват задълженията както трябва и често се налага да дооправяме свършеното от тях. Освен това шефът прехвърля всички задачи на нас, защото знае, че ще ги направим добре. Докато ние работим по 10-12 часа на ден, колегите пият кафе и си говорят. Това ни изтощава до краен предел, вбесява ни и накрая си подаваме предизвестието за напускане.

На пръв поглед напускането на тази работа облекчава стреса ни значително – отърваваме се от ужасните си колеги, от некомпетентния си шеф, от безкрайната върволица от ангажименти. Но вероятността на следващата ни работна позиция да се получи същата ситуация е огромна. Защо ли? Защото с напускането си ние просто избягваме да се изправим пред реалния проблем – да делегираме задачите на колегите, да изразим ясна позиция пред мениджъра си, че не бихме могли да поемаме толкова работа и че тя трябва да е равномерно разпределена в екипа. Вероятно в основата на всичко това стои страх от конфронтация. Когато не сме се изправили срещу него, шансовете същият проблем да се появи и на следващата ни месторабота са големи.

справяне с вредните навици

4 вредни навика, които пречат за справяне със страховете при децата и тийнейджърите

„Избягването“ е начин за справяне с проблемите, който "учим" още в детството си. Затова е важно да забелязваме кога децата ни го прилагат и да насърчаваме друг подход за справяне със страховете. Лошото е, че често избягването на проблема е маскирано и трудно за разпознаване. Как да разберем дали децата ни са склонни да избягват страховете си, вместо да се изправят пред тях? Ето 4 превъплъщения на тази неадаптивна копинг стратегия.

1. Прекомерно играене на компютърни и видео игри, стоене в социалните мрежи

От 20 години насам децата прекарват голяма част от времето си пред компютъра или плейстейшъна. Останалото време го прекарват... пред телефона. Шегата настрана, но за една част от децата и тийнейджърите ежедневието се състои именно в това. Трудно ще изолираме подрастващите от компютрите и телефоните, а и може би това не е най-добрата идея. Все пак такъв е светът, в който те растат, а чрез разговорите за игрите, инфлуенсърите, стрийминга, те се свързват едни с други, намират общи неща, създават приятелства.

Ключовата дума тук е „прекомерно“. Проблемът идва, когато игрите и ровенето из социалните мрежи са се е превърнали в основна дейност на децата и тийнейджърите. Тоест, срещането с приятели, общуването със семейството, ученето – всичко това е изместено от висенето пред компютъра или телефона.

Възможно е това поведение да е проявление именно на избягващата стратегия за справяне със страховете. Затварянето вкъщи всъщност „предпазва“ детето от неговия страх. Това може да е страх от срещи с хора, от неуспехи в училище, от „излагане“ пред другите. Но всъщност избягването на справянето с истинския проблем само влошава нещата. С времето проблемът ще се задълбочи, защото колко по-малко се изправяме пред него, толкова по-страшен ни изглежда той.

2. Прекомерно излизане с приятели

Това поведение е характерно за тийнейджърите – постоянно излизане с приятели, ходене по партита, почти перманентно отсъствие от вкъщи. Отстрани може да изглежда, че нашият тийнейджър живее живота си на пълни обороти, но истината е, че в основата на това е възможно отново да стои страх. Чрез непрекъснатите срещи с приятели, синът или дъщеря ни разсейва съзнанието си от ситуация, която възприема като заплашителна. (2) Страхът може да е най-различен:

  • Страх от конфронтиране с родителите, ако нещо в тяхното поведение или решения не се харесва на младежа (например развод, стил на общуване, разрив в ценностите и разбиранията на родителите и на тийнейджъра);
  • Страх от интимност – лудото купонясване с най-различни хора може да прикрива страха на тийнейджърите от това да имат по-близки приятели;
  • Страх от бъдещето – възможно е ходенето по партита да „предпазва“ юношите от мисли за важни за бъдещето им решения като в кой университет искат ще учат, каква специалност, в кой град или държава, на какви изпити трябва да се явяват, как ще се подготвят и т.н.; страхът от бъдещето може да е свързан и с болест на близък човек, предстояща раздяла (например развод, по-голям брат или сестра напуска дома) и др.

Разбира се, социализирането в тийнейджърска възраст е изключително важно. Приятелите са групата, с която младежите се идентифицират и черпят силна емоционална подкрепа. Така че излизането с приятели е важно. Но и тук отново ключовата дума е „прекомерно“. Когато купонясването измества други важни елементи от живота на тийнейджърите като време със семейството, изпълнение на задълженията в училище и у дома, тогава вероятно си говорим за избягваща стратегия за справяне със страховете и проблемите.

3. Социална изолация или прекалена самостоятелност

Някои от нас предпочитат самостоятелните занимания. И в това няма нищо лошо. Същото е и при децата и тийнейджърите – част от тях са по отворени към социални контакти, докато други обичат да правят нещата сами. Проблемът идва тогава, когато в основата на самостоятелността на детето стои неумението да потърси помощ или пък страха му да не бъде отхвърлено от връстниците си. (2) Последното може да се прояви и в съгласяването с всичко, което приятелите предложат, дори и да са крайности като обиждане на друго дете, пушене на марихуана и цигари, пиене на алкохол и др.

избягване на проблемите
Трудна работа било това криенето от страховете...
4. Избягване на емоциите

Негативните емоции като страх, гняв, тъга са неприятни емоции. Но тези емоции са част от живота и са нормална реакция на различни събития в него. Нормално е да ни е тъжно, когато се разделим с любим човек. В реда на нещата е да сме ядосани или пък уплашени, ако някой подходи агресивно към нас. Нормално е да се страхуваме, когато сме болни или някой около нас боледува.

Някои от нас обаче избягват негативните емоции на всяка цена. Вероятно тези хора изглеждат много позитивни или много смели, но в основата на всичко това е страхът от това да се изправят пред тъгата, гнева или страха си.  

Трупането на негативни емоции не е същото като справянето с негативните емоции. Негативните емоции не изчезват, когато ги избягваме, а просто се проявяват под различна форма. При децата това може да е нощно напикаване (енуреза), нощно събуждане, нощни страхове, тикове, главоболие, болки в корема, селективен мутизъм (говорене само пред определени хора) и др. При тийнейджърите избягването на емоциите може да доведе до употреба на алкохол и наркотични вещества, безразборни сексуални връзки (промискуитет), агресивно поведение, антисоциално поведение (кражби, побои) и др.

страхове
Ъъъ... Mай вътрешните чудовища са по-страшни от нас - таласъмите под леглото?

Защо обръщам внимание на избягването на проблемите?

Може би четейки тази статия, се разпознахте в част от описанията. Или пък разпознахте вашето дете. Това донякъде е нормално – на всеки от нас се случва да избягва проблемите и страховете си без дори да си дава сметка за това. Просто защото няма съвършени хора, които винаги да правят правилните неща и да взимат правилните решения. Важното тук е обаче е да се замисляме от време на време дали всъщност зад безкрайното ни купуване на обувки или пък зад прекалената самостоятелност на детето ни, не стои нещо друго. И дали не е добра идея да поговорим с някой за това.

Изследването сред тийнейджъри, за което споменах по-рано, показва също, че тези от тях, които с времето променят начина си на справяне с проблемите, тоест вместо избягваща копинг стратегия започват да търсят активно социална подкрепа, да променят гледната си точка на ситуацията и да търсят добрите страни в нея, показват значително намаляване на депресивните симптоми. (1)

Тоест, никога не е късно да подобрим уменията си за справяне с проблемите. А детството и пубертета са именно времето, в което синовете и дъщерите ни усвояват основните си модели на поведение. Затова си струва да инвестираме време и усилия във възпитаването на ефективни умения за справяне с проблемите и стреса.

Снимки: Pixabay
 
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: