Бракът между интровет и екстраверт. Възможен ли е? - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Бракът между интроверт и екстраверт? Възможен ли е?

Брак любов взаимоотношения

Преди 13 години срещнах едно момче, което много ми допадна. Той беше внимателен, интересен, мил и разбиращ. Можехме да си говорим с часове и никога не ми доскучаваше.

Въпреки че всичко вървеше прекрасно, започнах да забелязвам, че в някои отношения с него доста се различавахме. Например двамата имахме много различно разбиране за това кои неща са приятни. Аз обожавах да излизам, да срещам нови хора, да пътувам. Той предпочиташе да остане вкъщи, да избегне всяко парти, на което бяхме поканени и по възможност – да не посещава нови места.

Осъзнавах, че това е проблем, защото едно от нещата, което поддържа близостта в една двойка, е начинът, по който партньорите прекарват свободното си време и общите дейности, чрез които се забавляват. Наистина много го харесвах, но си давах сметка, че тези различия рано или късно ще ни отдалечат един от друг. Бях сигурна, че в някакъв момент неизбежно ще се разделим.

Е, това не се случи. Не само, че продължихме да се наслаждаваме на компанията си, но след около година заживяхме заедно. А след още 6 сключихме брак.

Интроверт и екстраверт – какво е това?

Интроверт и екстроверт

Беше очевидно: той беше интроверт, а аз – екстрaверт. Ние възприемахме света по коренно различен начин.

В началото на 20 век Карл Юнг пръв заговаря за интровертността и екстравертността като личностови черти. Според него екстравертите насочват енергията си навън към дейности и хора, а интровертите  навътре – към мисли и идеи. (1)

В съвременната психология интровертността и екстравертността се разглеждат като две екстремности на континуум. Всеки от нас се намира в различна точка от този континуум. Може и вие, и аз да сме екстраверти, но някои от нас ще бъдат по-екстравертни от други. 

Всички ние сме стимулирани от външната среда – например, когато ни замирише на вкусен сладкиш, започваме да преглъщаме повече. Тоест, сетивата ни реагират на стимулите около нас. Всеки обаче има определен предел на толерантност към стимулите, след който „му идва в повече“. Екстравертите имат по-висок праг на търпимост към стимулите на външната среда в сравнение с интровертите. (2) Интересен факт е, че интровертите дори отделят повече слюнка, когато на езика им се постави капка лимонов сок. (3)

Тоест, това, което стимулира и ентусиазира есктравертите като нови запознанства, нови места, шум, наситени емоции… е свръхстимулиращо за интровертите и води до умора при тях.

Какво ни прави интроверти или екстраверти?

През 1956 г. Ханс Айзенк започва да изследва двойки близнаци, за да установи дали интровертността и екстравертността се унаследяват. Той открива съществени различия при наблюденията на идентични и разнояйчни близнаци, което го навежда на мисълта, че генетичният фактор играе роля. (4) Едно по-скорошно изследване през 2017 г. открива, че има връзка между интровертността/екстравертността и структурата на мозъка. (5)

Естествено, средата, в която сме отгледани и отношенията с родителите ни, също играят роля. По-вероятно е едно дете да  се формира като екстраверт, ако родителите откликват на потребностите му, отзивчиви са и проявяват загриженост. (6)

Можем ли да се научим да бъдем по-екстравертни или по-интровертни?

Разбира се! Можем да се научим да се наслаждаваме на спокойна вечер с хубав филм, да тренираме да слушаме повече, вместо да говорим, да задълбочим приятелството си с няколко човека, вместо да разпиляваме енергията си между безброй незначителни познанства.

Можем да се научим да говорим пред публика, да участваме активно в разговор с много хора и да повишим търпимостта си към шумни партита.

Но дълбоко в себе си ще предпочитаме компанията на книга, вместо глъчката на голямата тълпа, ако сме интроверти. И ще се „зареждаме“, вместо да се "изтощаваме" от контактите с много и различни хора, ако сме екстраверти.  

Любов Брак Семейство

Когато съпругът ми бил тийнейджър, майка му ужасно се притеснявала, че никога няма да си намери приятелка, защото по цял ден стоял вкъщи и играел Star Craft. Нейна позната опитала да я успокои, като казала, че „истинската любов“ ще го намери, независимо къде е - дори и вкъщи. Познайте къде се запознахме? У тях, на парти, организирано от съквартиранта му…

Защо всичко това е важно?

Защото живеем в изключително екстравертен свят. Всъщност почти всеки аспект от съвременността (преди пандемията) беше удобен за есктравертите, и цяло изпитание за интровертите. (7)

Нека си представим, че сте интроверт – първо, трябва да се справите с детската градина и училище, където се насърчават отборните игри и груповите занимания. След това ще отидете в университет и ще се надявате, че най-накрая цялата тази олелия е приключила, но само, за да откриете, че ви очакват презентации, екипни проекти, изказване пред аудитория, съквартиранти, партитата на съквартирантите… След това ще откриете невероятна работа, в която (най-накрая!) си движите проектите съвсем сами… но трябва да участвате в екипните срещи, тиймбилдингите и онези претъпкани коледни офис партита…

Екстравертен свят за интроверти – не е лесно със сигурност!

Нещо повече, някои изследвания показват, че има връзка между екстравертността и щастието (8, 9). Това означава ли, че интровертите са орисани да бъдат нещастни? Ами, не е задължително. Авторите на друго проучване отбелязват, че това, което прави хората щастливи, е начинът, по който постигат щастието си, а не толкова дали са екстраверти или интроверти (10).  

Тоест, ако се вслушваме в себе си и потребностите си, е по-вероятно да намерим път към щастието, независимо дали сме интроверти или екстраверти.

Какво помогна на нас – екстреверта и интроверта – и нашата връзка?

Със сигурност пътят не беше лесен – имали сме своите добри и лоши моменти. Със сигурност пътя продължава и надали някога ще свърши.

За мен беше трудно да разбера, че той наистина се чувства изтощен, след като сме имали гости. Че – не, не е ободрен от гостите и не се е объркал как се чувства… Че наистина не иска да има парти за рождения ден… и, да, още по-малко парти-изненада…

Ако искахме да останем заедно, трябваше да намерим начин да се справим с този проблем. Затова се опитахме да намерим кои са онези дейности, които и двамата харесваме. Например, аз обичах разходки в планината, а той – да къмпингува. Съчетахме ги. Аз трябваше да преодолея страха си от мечки, защото той не искаше да спи с непознати хора в хижа и се налагаше да къмпингуваме някъде в пустошта. Той трябваше да превъзмогне болките в ставите, защото аз пък исках да видим възможно най-много нови места.

Е, понякога имаме своите разминавания. Той често се оплаква на приятелите ни, че съм му „откраднала“ 30-тия рожден ден. Когато рождения му ден наближаваше, го попитах дали иска да отидем на ски. Той промърмори нещо като „да“ и аз запазих хотел. Когато дойде време да тръгваме, се оказа, че само аз знам, че отиваме на ски. Неговото промърморване всъщност е било замаскирване на факта, че не ме е слушал. Е, отидохме на ски и си изкарахме страхотно. Но той все още твърди, че е искал да си стои вкъщи за 30-тия рожден ден. Наистина!

Това съм аз. Крадецът на рожденни дни.

По-големият смисъл

Защо отварям тази тема? Защото може да имате интровертно дете, колега или партньор като мен. Защото може никога до този момент да не сте се опитвали да влезете в техните обувки. Представете си колко е трудно да живееш в свят, който постоянно изисква от теб да харесваш и правиш неща, които не искаш… и просто не харесваш.

Затова може би моят разказ ще ви вдъхнови да опитате да ги подкрепите да намерят своя уникален тих път към щастието, въпреки шумния свят наоколо.

 


 

* В статията използвам терминът "екстраверт", тъй като това е понятието, въведено от Юнг. В съвремието думите "екстраверт" и "екстроверт" са взаимозаменяеми.

Използвана литература:

  1. Jung, C. G. and Godwyn Baynes, H. (1921). Psychologische Typen. Zurich: Rascher.
  2. Geen, R. G. (1984). Preferred stimulation levels in introverts and extroverts: Effects on arousal and performance. Journal of Personality and Social Psychology, 46(6), 1303-1312.
  3. Corcoran, D.W. (1964), The Relation between Introversion and Salivation ,The American Journal of Psychology , Vol. 77, No. 2 (Jun., 1964), pp. 298-300
  4. Eysenck, H. J. (1956). The inheritance of extraversion-introversion. Acta Psychologica. 12, 95-110.
  5. Riccelli, R., Toschi, N., Nigro, S., Terracciano, A. and Passamonti, L. (2017). Social Cognitive and Affective Neuroscience. 2017 nsw175.
  6. Shaver, P. R. and Noftle, E. E. (2006). Attachment dimensions and the big five personality traits: Associations and comparative ability to predict relationship quality. Journal of Research in Personality. 40, 179-208.
  7. Cain, S. (2013). Quiet: The Power of Introverts in a World That Can't Stop Talking. Broadway Paperbacks, New York
  8. Argyle, M, Lu, L. (1990). The Happiness of Extraverts. Personality and Individual Differences Volume 11, Issue 10, 1990, Pages 1011-1017
  9. Costa, P. T., & McCrae, R. R. (1980). Influence of extraversion and neuroticism on subjective well-being: Happy and unhappy people. Journal of Personality and Social Psychology, 38(4), 668-678.
  10. Hill, P, Argyle, M. (2001). Happiness, introversion–extraversion and happy introverts. Personality and Individual Differences, Volume 30, Issue 4, 595-608

Снимки: Pixabay

Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: